Столовата на учениците

Днес нямахме часове и бях свободна. Мислех да отида до столовата,за да хапна нещо. Когато влязох нямаше много ученици. Взех си един сандвич и кола и седнах на една маса. Близо до моята маса стоеше Деймън-сам.Това бе рядко срещано събитие. Беше петокурсник и не го познавах лично. Не,че ми трябваше,помислих си. И без това се задява с всяко момиче,носеше му се слава на плейбой. Погледнах към него,но в този момент,той се обърна и видя,че го гледам. Бързо се обърнах на другата страна и отворих колата си.

Мразех скучните обеди, най-вече след поредната дълга нощ и 5 часовия сън. Чувствах се изненадващо бодър, а тук нямаше нищо интересно за вършене...пълна скука.
Забих се на една маса в столовата, с доволно голяма доза кафе и с мечтата да изпуша една цигара без някой да ме изпорти на Висшата или някой преподавател. Не виждах какъв им е проблема, нямаше да се разболея от рак или нещо подобно.
Въздъхнах и се огледах. Забелязах погледа на едно момиче близо до моята маса и радара ми веднага се задейства отбелязвайки я като възможна бъдеща изгора.
Изправих се и седнах на нейната маса подпирайки се с лакти и я погледнах с ясно сините си очи и традиционната леко арогантна усмивка.
- Честито. - казах й, а тя ме погледна въпросително. - Току що те избрах да ми правиш компания.

Деймън се премести на моята маса и ми се усмихна.Неговата запазена марка,помислих си. Една усмивка и едно намигване и всички момичета отиваха в леглото му. Е,имаше наистина красиви очи и много секси усмивка,но при мен не е познал.
- Честито.Току що те избрах да ми правиш компания.-каза ми той.
-А кой ти каза,че искам компанията ти?-подразних го и отвърнах на погледа му. Нямах нищо против да седне на масата ми(признавам,наистина беше готин),но исках още от самото начало да е ясно,че не съм като другите.

Свих рамене.
- Това е чест миличка, искаш или не я приемаш. - засмях се. - Просто не ми се седи сам, ти не си от момичетата, които бих свалил, така да се каже и реших, че ще си идеаната ми компания. - свих отново рамене и се усмихнах криво.

"Не си от момичетата,които бих свалил" колко мило,няма що помислих си.
-Е,щом нямам избор,предполагам трябва да те изтърпя,все някак-отвърнах му.
-Къде са твоите приятелки,по принцип не говориш с момичета,които не харесваш-казах му.

- О, да се разбрем. - поклатих глава. - Не, че не те харесвам, просто си личи, че не си от момичета, които си падат по еднодневните връзки. Уважавам това. - свих рамене и отпих от кафето си.
- Колкото до "приятелките ми", вероятно в момента създават клуб "Анти Деймън".

Явно забеляза,че думите му са ме засегнали,затова ми направи нещо като комплимент,предполагам. Беше трудно човек да разбере Деймън. Само той си знаеше какво му се върти в главата.
- Колкото до "приятелките ми", вероятно в момента създават клуб "Анти Деймън".
Засмях се. Брей,беше забавен.
–Не се и съмнявам-казах му-има ли въобще момиче в тази сграда,което още не спало с теб?-попитах. Е,като изключим възрастните вампири едва ли са останали много момичета,които не са се поддали на чара му.

- Има. - кимнах леко. - Едно от тях в момента седи пред мен. - намигнах й и се усмихнах отново криво.
Типичната свалячаска усмивка, която не слизаше от лицето ми почти никога...е понякога я менках с арогантната.
- Оу...не ти знам името! - казах след няколко секунди. - Е, как се казаш?

-Имах предвид освен мен,но благодаря,че отбеляза-казах и също му се усмихнах-и да знаеш,че хубавите ти усмивки не минават при мен-казах и се подсмихнах.
- Оу...не ти знам името! Е, как се казаш?-попита ме Деймън.
-Катрин-отговорих му-можеш да ме наричаш Кат.

- Кат. - кимнах няколко пъти. - Или Кати? Кати-Кат? - засмях се.
Отновот отпих от кафето си и се изправих.
- Ей сега идвам. - намигнах й и отидох да си налея още кафе. Черното кафе без захар ми действаше най-добре.
При масата се сблъсках с Изи и се разбрахме да се видим по-късно тази вечер.
Върнах се при Кат и седнах на стола срещу нея.
- И така, кой курс си?

"Кати-Кат".Засмях се,никой не ме наричаше така,но все пак това беше Деймън. Той винаги е оригинален.
- И така, кой курс си?-попита ме той.
-Четвърти-отговорих му. -А ти не прекаляваш ли с кафетата-казах и кимнах към чашата му.

- Изобщо, не. - поклатих глава. - Всъщност ми е третото за днес, но аз по принцип прекалявам с много неща и това е едно от тях. - засмях се.
- Сега трябва да тръгвам, но някой път може да се засечем...случайно. - намигнах й и се изправих.
Обърнах си кафето набъро и излязох от столовата.

» Столовата на учителите