Столовата на учителите

-Приятно ми е-усмихнах се и въздъхнах тихо.
-Аз съм Афродита Роуз Найт,можеш да оставиш куфара си тук,ще го вземат момчетата,заповядай на закуска сигурно си гладна-усмихнах се отново.Притеснението ми за миг бе изчезнало,добре де не напълно,но първоначално се бях притеснила,за това,че няма да се появи,а сега се притеснявах да не се изложа.
"Стегни се" казах си.
Момичето ме погледна без да променя изражението си.Остави куфара на стълбите и тръгна мълчаливо след мен,влезнахме в столовата.
-Антония,ще изчакаш ли моля те и госпожица Ашли Ейнджъл Грийн,насочи я на тук-усмихнах се отново на добронамерената жена и тя кимна.
А аз и Кали се настанихме една до друга на голямата маса.В учителската столова си имахме сервитьор.
-Само кафе за мен-казах на познатото момиче.

Брой мнения : 9 Join date : 23.08.2010

- За мен също. Черно кафе, без захар и мляко и чаша портокалов сок. - допълних и стрелнах сервитьорката с поглед, а тя сякаш замързна под влиянието на стъклните ми очи.
Обичах тази реакция и малкия страх, който преминаваше като сянка по лицата на хората, когато видеха сините ми очи.
Кръстосах карака и се облегнах назад като отново отметнах коса с типичния ми жест, който по-скоро се бе превърнал в мой навик.
Сложих ръце върху коляното си и вдигнах поглед към жената пред мен. Тя се стараеше да задържи приветливата усмивка на лицето си, но по всичко личеше, че все още е някак притеснена.
- Кой още чакаме? - попитах, като се постарах да подтисна студената нотка в гласа си.

Рано сутринта вече се намирах в училището.Още мисълта,че ще бъда преподавател витаеше някъде из мозъка ми без да си намира определено място.Приветлива жена,която се опита да запази усмивката си при лошото ми настроение ме упъти към учителската столова.
Сивата ми рокля,тихо пригласяше на шума от тънките токчета.Тогава се спрях.
Роклята ми не издаваше характерния си шум от търкането на плата по кожата ми,токчетата заглъхнаха,всички характерни шумове в стаята всякаш замряха,аз замрях...замръзнах.
Имаше две жени срещу мен,едната се усмихваше другата не.Видях очите си,моите стъклени сини очи,нейните ли бяха?Тя също улови погледа ми и тя като мен не изглеждаше като човек,който лесно се впечатлява,но също вцепени на мястото си.Продължавах да я гледам без да премигвам.Същите черти,същите устни,същите скули,това шега ли беше?Определено не беше забавно,щях да потърся виновника,от отдаван обичах отмъщението...
Не не звучеше да е логично да бъде шега,но да бъде реалност,звучеше възможно най-нереалното нещо ,а аз бях свикнала с доста извънредни неща.

Брой мнения : 9 Join date : 23.08.2010

Превъплащение на лятото със своята руса коса, която се спускаше на вълни до кръста й. Сините й очи се впиха в моите с не по-малко очудване от моето.
Дъхът ми секна и замря в гърлото ми, всяка част от тялото ми се вкочени и напрегна, а в главата ми пулсираше само една единствена дума - "сестра".
Знаех, че я има, но никога не си бях помисляла, че ще я срещна. За мен тя бе като мираж, който само преминаваше пред погледа ми и изчезваше за секунди в нищото.
Очароваме това да видя себе си в нея. Очите, формата на лицето, скулите, същите плътни устни...с разликата, че нейната кожа бе с лек бронзов загар, а в косите й сякаш имаше слънце и злато.
Изправих се бавно от стола си изпивайки с очи момичето на вратата.
- В името на Никс. - шепота ми се извиси с нотка паника, която последно се усети в гласа ми преди години.
Отново се пренесох в онази злокобна нощ, малко преди шетнайстия ми рожден ден повреме на поредната гавра на онзи изверг. Когато се разпищях и запротивях. Същата онази паника я имаше и сега...
- Ти си сестра ми. - сама не вярвах на думите си, но наистина бяха истина.

-В името на Никс-прошепна тихо непознатото момиче.
"Именно" помислих си опитвайки се да помръдна,задвижих неспокойно ръката си,колкото да изразя стар навик,бутайки непокорната си коса назад.
-Ти си сестра ми-изрече тя след това и за секунда имах чувството,че прилагам своята собствена дарба,върху мен.
Приближих се все пак след известно време с бавна,горделива крачка,опитах се да придая на гласа си тон,с който да подсказва,че и се присмивам и че не й вярвам.
-Разбира се,че не съм-тогава видях очите си,нейните очи и цялата ми граматика се изпари,а всички твърдения,които ми бяха хрумнали за да се противопоставя изчезнаха,всякаш ги забравих,отвърнах поглед.
-Няма как да съм-казах по-тихо,почти всякаш говорех на себе си.Припомних си то къде съм дошла,никой никога,не ми бе казвал за сестра,при това близначка.
Единствено кестенявата й коса,с дължина като моята ни отличаваше.Тя някак си ми запомни на зимен мой вариант,опитах се да се оттърся от тези мисли и да припмня всичките възражения,които бях измислила.

Брой мнения : 9 Join date : 23.08.2010

- Или си сестра ми или случайно са ме клонирали когато съм била бебе, а това е невъзможно. - казах, а в гласа ли се усети изнервена нотка, която дори не си направих труда да подтисна.
С нея изглеждахме абсолютно еднакви. Когато започна да престъпва сякаш виждах себе си, а отмятането на косата й, бе точно както правех аз...стар, безмислен навик.
В главата ми веднага започнаха да се блъскат думите на възрастната монахиня, която се давеше от бързане за да ми разкаже всичко. Единственото, което бях успяла да разбера тогава бе, че имам сестра близначка отгледана от отец, а след неговата смърт е преживяла не по-малко гадни неща от моите.
- Знам, че ти звучи абурдно, но е така. - погледнах я и дахът ми отново замря, заради очите й...не знаех че са толкова въздействащи.

-Няма как да ме убедиш-затворих очите си за по-малко от миг и изфалшифицирах една усмивка.Не знаех обаче какво друго да кажа,приликата й с мен,беше напълно очевидна,ако изключим кестенявата коса,все едно се гледах в огледало.
-О,Никс-казах тихо,ледена тръпка на неспокоиство премина през цялото ми тяло,отдавна не бях изпитвала паника,неспокойство,тази тръпка всякаш ми показваше за една забравена,задрямала,но не и заличена част от самата себе си,онази по-слънчевата Ашли,от нея за сега нямаше следа,не че я търсех,така бях открила,че останалите нямат власт над мен,не могат да ме поразят независимо действията си...
-Аз съм Ашли Ейнджъл Грийн-казах възвърнала умствения си процес напълно,вече го бях решила,това беше Ашли сега-бързи решения,замръзнало сърце,забравена усмивка,студени стъкалца,на мястото на горещите излъчващи всякакви емоции, очи.
-Никога през живота си не съм чувала за теб-премълчах частта,с която мислех да й обясна,че отец Панайотий би ми казал за тази малка незначителна подробност като това,че имам близначка...
-Ако наистина се окажеш моя сестра,ще го разбера с времето,твърдо възнамерявам да остана тук-вдигнах леко брадичка,всякаш слагах край на темата.Проблема беше,че не слагах край за винаги,но поне отлагах.
Попринцип знаех кога ме лъжат изпитвах странно дразнещо чувство и знаех,а сега него го нямаше,на хоризонта бяха единствено светлите,не издаващи емоция очи на момичето,което бе възможно наиситна да бъде моя близначка...

Брой мнения : 9 Join date : 23.08.2010

- Калиопа Хигинс и също не смятам да напусна това място. - казах възвърнала напълно тъврдия си студен глас, без искра емоция в него.
Облегнах се на стола си и с аристократичния жест отметнах косите си назад за пореден път тази вечер, но този път бе с нервен трепет на пръстите, когато преминаха през буйните кафеви вълни. Косата ми се разпиля по облегалката разлюлявайки се като махало на часовник.
Знаех, че рано или късно момичето щеше да осъзнае, че приликата ни е невъзможна да се определи с нищо друго освен с кръвна възка, каквато бях обедена, че имаме.
- По какво преподавате? - попитах с нескрито любопитство, а вече дразнещата аристократичност се усети дори в гласа ми. Сякаш вече се бях сляла с тази моя маска...една от много, които сменях ежедневно, а понякога само през броени секунди.

-По езда-усмихнах се престорено и се настаних на друг стол срещу двете жени.
-Приятно ми е Афродита-усмихнах се на другата жена,която бе останала безпричастна по времето да го наречем на малкия ни спор.
-Ами вие Калиопа?-попитах я и прокарах през чертите ми още една фалшифицирана усмивка.Появи се келнера.
-Бих желала само кафе,черно без захар и без мляко,чисто-поясних му и този път не се постарах дори да се усмихна престорено.Той кимна и се отдалечи.
Усетих приковаващия ме поглед на Калиопа,не бих предположила,че очите ми са толкова въздействащи.Тогава се усетих,аз наиситна ли вярвах,че тя ми еблизначка?Може би някоя далечна роднина,гените понякога съвпадат,дори и хората да не са еднояйчни близнаци.
-Мога ли да ви попитам защо ме наблюдавате така?-зададох въпроса си без грам емоция.Тя просто прокара една изфабрикувана усмивка както правех аз и отмести погледа си.

Брой мнения : 9 Join date : 23.08.2010

- Извинете натрапчивия ми поглед, просто открих още една интересна прилика за доказателство. - отговорих й, а тя ме погледна.
Явно изведнъж приковах вниманието й. Не я погледнах повече. Вместо това хванах леко чашката си с кафе и направих няколко кръгчета, защото черното кафе оставяше голяма утайка по чашката.
Отпих една глътка и продължих да гледам кафето си.
- Явно имаме един и същ вкус за кафе. - ясните ми очи се вдигнаха към нея без грам емоция.
Миглите ми изпъркаха няколко пъти преди да отклоня погледа си от нея и плашещата й прилика с мен.
- Преподавам по плуване. - отговорих на зададения й по-рано въпрос.

-Просто съвпадение,много хора пият черно кафе-отговорих бързо,винаги имах отговор.Само че този път не си вярвах.Първо,защото хората вече бяха открили според тях чудотворното еспресо и защото хората не пият черно кафе без захар,това си беше жива отрова за тях,но по лошото беше,че наистина тази прилика наклони везната,всякаш със всяка изминала секунда,аз се убеждавах,че може би наиситна тази жена е моя близначка.
Донесоха кафето ми и аз го разбърках без да отдлям особено вниание,отпих бавно.
-Харесвам плуването,добър избор-казах после последва още една "искренна" усмивка.Наиситна харесвах плуването.
Отпих още една глътка от кафето си.Без да оттеглям погледа си от трите величествено наредени камини,бяха красиви,подсказваха,че и са много стари,но допринасяха много за обстановката тук.

Брой мнения : 9 Join date : 23.08.2010

Засмях се.
Тих божествен кикот, който звучеше някак напевно, но и в същото време зловещо. В цялата настанала тишина, кикото прозвуча като злокобен звън на камбани.
- Не е нужно да изабрикувате каквито и да е било усмивки. - казах сериозно. - Ситуацията е колкото нова за вас толкова и за мен. - добавих и извъртях някак подразнено очи издишвайки тихо.
Гласът ми отекна в стените на величествената зала, а непосредствено след въздишката огъня в една от камините се разигра, сякаш тя бе виновна за това.
- Афродита. - обърнах се към жената, която и до сега бе останала сериозна, но в същото време изплашена. - Бих искала да знам къде ми е стаята и ако ме извините ще се оттегля в нея за сега. - усмихна се топло, първата истинска усмивка за тази вечер, което беше изключително нетипично за мен.

-Апартамента ти се намира в източния край в учителската сграда.Но не се притеснявай,Антония ще те отведе.
И аз се усмихнах,все пак това момиче току що ми беше отпратило първата истинска усмивка за вечерта.
Антония се появи с леко скована усмивка и за момент се намръщих към нея,но тя продължи да бъде притеснена.
-Да тръгваме госпожице Хигинс-обади се тя и двете излезнаха забързано от залата.
Обърнах се към Ашли и тя се усмихна,дори не трепна когато очевидно близначката й излезна,странни момичета...

» Столовата на учениците
» Библиотеката за учителите
» Общата стая на учителите